Заболявания на слюнчените жлези:
Рани и контузия на подушната жлеза
( Vulnera et contusion gl.parotis )
Етиология: причините са удари от остри и режещи предмети, неподходящи нашийници и др.
Признаци: силни кръвотечения поради богато кръвоснабдяване с кръв на жлезистата и околните тъкани,кръвта е примесена със слюнка, слюнката се усилва при дъвчене. Дълбоките рани в областа на каудалния долночелюстен ръб и виборговият триъгълник може да се придружават с периферна парализа на лицевия нерв.
Прогноза: рядко се развиват гнойни възпаления поради миещия ефект на слюнката и дезинфекциране чрез съдържанието на лизоцим.Раните зарастват по първичен и вторичен начин,с изключение на случайте на задържане на слюнка в джобове и мацерация на гранулационната тъкан.При високостепенна контузия по-късно могат да се оформят слюнчени и гнойни фистули.
Лекуване: пресни рани – окончателно кръвоспиране и поставяне на дренаж, за да не се задържа слюнка, зашива се само кожата. Гладна диета 24-48 часа, за да се намали отделянето на слюнка.Хранене първите дни чрез носно-хранопроводна сонда. За да се образува струпей , който подтиска слюноотделянето,раневите ръбове се тушират леко със сребърен нитрат.
Възпаление на слюнчените жлези
( Sialadenitis )
- Възпаление на слюнчените жлези – подушна,долночелюстна,подезична – може да бъде първично и вторично,неспичефично и специфично, дифузно и паренхимно, гнойно и абсцедирано,остро и хронично.
Етиология: Паротит – среща се най-често при млади животни, при бозаещи кучета, ако майката страда от гноен мастит, може да се развие двустранен гноен паротит с абсцедиране, пиемия и метастази в дълака и черния дроб.Възпаление може да се развие след инфектирани рани или проникване на инфекция през изводните канали.Проникналата в жлезите през каналите инфекция довежда до настъпване на застой на слюнката в каналната система на самите жлези или изводните им канали,който се разширяват в различана степен и се образуват т.нар. ретенционни цисти в устата около френулума на езика – ranula,в областа на шията и около гръкляна.Сиалоаденит е възможен при общи заболявания - гана, васкулит, хематогенни бактериални инфекций.
Признаци: Острите паротити се манифестират с едно или двустранна , гореща, силно болезнена подутос с тестена или опъната консистенция , лежаща зад мандибуларния ръб, която започва под ухото,паротидната област и се спуска към между мандибуларното пространство.В началото се наблюдава силна силивация – птиализъм, която впоследствие може напълно да спре.Често се поразява повече от една слюнчена жлеза.При възпаление на скуловата жлеза може да се развие екзофталм.При кучета с Keratitis sicca ,може да се стигне до изщощение на жлезата и ксеростомия (суха устна кухина ).
Възможно е нарушено общо състояние.При гнойните сиалоаденити общото състояние се подобрява след абсцедиране и отваряне ,вследствие изтичане на гнойния ексудат.При хроничните жлезата се склерозира и се образуват гноящи фистули.
При възпаление на подезичната жлеза, в предната част на между мандибулното пространство под езика се намира с мека и опъната силно болезнена подутос.Тя се проточва назад до челюстния ъгъл, ако възпалението се развие и в подчелюстната жлеза.В устната кухина карункулите на изводните канали са набъбнали и зачервени.
Диагноза : може да се смеси с хематом,възпаление на лимфните възли в тази област.
Прогноза: благоприятна при асептчните сиаладенити,при гнойните и флегмонозните,ако до 7-8 ден се ограничат,абсцедират и гнойта изтича настъпва бързо оздравяване.В други случай се развива пиемия, септицемия и изходът е летален.
Лекуване: Лечението е насочено към остраняване на основното заболяване,показани са антибиотици – спирамицин, противовъзпалитилни средства – камфорова маз, медикаменти на ихтиолова основа, сулфонамиди.Пункция при гнойни процеси или ограничени разрязвания на жлезата. Кюретирането им може да пречини метастатично разсейване на инфекцията.
Идиопатическа хиперсаливаци
Заболяване клинически проявяващо се със пенесто намокряне със слюнка на устните,вследствие на увеличената секреция на слюнка от околоушната жлеза.Първична идеопатическа хиперсаливация се наблюдава само в периода на растежа.Диагнозата се поставя по пътя на изключването на тъкива причини,като раздразнение на лигавица устната кухина или глътката,неврологични нарушения, отравяния, възпаления на слюнчени жлези,отпуснати долни усни и невъзможност за преглъщане на отделената слюнка(псевдосаливация),еозофагит или тумори на миокарда.
Лекуване: Ако причината за хиперсаливацията е неизвестна,в началото може да се пробва с Атропин 0,04 мг/кг подкожно няколко пъти на ден,при отсъствие на резултати се препоръчва да се дава в продължение на няколко седмици Фенобарбитал в доза 3-4 мг/кг 2 пъти на ден
Заболявания на изводните канали на слюнчените жлези
- Фистули на изходния канал и фистула на слюнчената жлеза
Срещат се рядко и произхождат от изходния канал на подушната жлеза и още по-рядко от долноче люстната жлеза.Повърностното разположение на тези жлези ги прави особенно раними.Изходния канал може да бъде травмиран при операция (поповод на отит), от чужди тела, заострени крайща на горните зъби.В случай, ако изводното отверсти се отваря в окръжаващите тъкани,възниква слюнна киста,а отваряне през кожата фистула на слюнчената жлеза.Последната може да се разпознае по сълзенето на тънка нишка течност , която се усилва особенно при хранене.
Лечение: Двойно лигиране на изходния проток, колкото се може по близо до подушната жлеза. Вслучай, че неможе да бъде открит се пристъпва към екстерпация на слюнчената жлеза.Може да се пробва провеждане на облитирация с промиване с Лугулов р-р, опасност от силен оток.
Мукоцеле (кистовидно разширение придатъчните носни кухини) или сиалоцеле ( киста на слюнчена жлеза )
Става дума за натрупване на слюнка в съседните тъкани врезултат на спонтанно скъдване изводния канал на слюнчена жлеза.Изолирано разширение на изводния канал се среща сравнително рядко.
Ранула (ranula) – ретенционна киста, се нарича субмукозно,флуктоиращо,с продълговата форма, намиращо се под и редом до езика туморовидно образувание с различен размер, изпълнено с разтеглива жълта слюнка.Тя се появвява най-често при разкъсване изводния канал на моностоматика и още по-рядко на мандибуларис.За другите не е ясно.
Киста на шията
Това е клиническо обозначаване на подкожна киста на слюнчена жлеза,която се намира вентрално или вентролатерално в аборалната област на глътката или шията.Причина се явява разскъсване изводния канал на подезината жлеза и в изключителни случай латерален ембриологичен дефект на протока или джоб на глътката.Много рядко се срещат двустранни кисти.Причини за разкъсване на изводния канал се явяват травма, нанесена с тъпи предмети, контрактура и обструкция, но обикновено причините са неясни.
Признаци : Кистата пречи ако тя се повреди, възпали, или затруднява дъвченето,дишането или гълтането.Нея я разпознаваме по наподобяващия на жълти конци вид/като мед/ или по леко кървавото точащо се съдържимо.Тя може да се сбърка с абцес или липом.Когато е мног подвигна и се намира по средата на шията е много трудно да се реши коя страна да се оперира.В тъкива случай е препоръчително да се запълни кистата с йодосържащо рентгенкнтрасно вещество или да се проведе сиалография – инжектира се контрасно вещество в изводния канал на подезичната жлеза.
Прогноза : Благоприятна
Лечение : Неотложно при болезнени при гълтане ранули,пречещи на дишането се препоръчва аспирация на съдържимото.Ранулите може да се отделят с разрез сножиза и зашиване с нерезурбируем конец.При рецидиви и за всички кисти на шията се използава съвместна екстирпация на подезичната и долночелюстната слюнчени жлези.Риска от рецидив е достатъчно голям.
Слюнчени камъни - ( Sialolithiasis )
Слюнчените камъни се разполагат в изходните канали и рядко в паренхима на самата жлеза.
Етиология: Състоят се от калциев карбонат или фосфат и органични вещества, които се утаяват, прицепитират или кристализират около малки чужди тела,попаднали или образувани в изводните канали или в жлезата.Най-честата причина е хроничното възпаление лигавицата на изходния каналпри, което настъпва застой на слюнката , променят се химичния и състав, реакцията, концентрацията и гъстотата и тогава солите се утаяват около сгъстен ексудат, клетъчен дентрит, чуждо тяло и др.
Признаци: Последствията са застои на слюнката,разширяване ( ектазия ) на канала, атрофия на жлезата.При скъсване на канала се образуват слюнчени фистули.При запушване на бартолиновия и вартолиновия канал от камъни или от други причини се образуват ретенционни цисти в устната кухина – странично и под езика ( ranula) или в областа под ларинкса и началото на шията.
Диагноза: Когато са малки , остават незабелязани.Големите се установяват под кожата в лицевата област пред масетерния мускул, като твърди подвижни образувания.
Прогноза: благоприятна – малките камъни могат да минат през изходния канал.
Лекуване: Разрез на канала отвън през кожата или откъм устната кухина.Може да се предприеме отстраняване на жлезите.
Тумори на слюнчените жлези
- срещат се много рядко, най-често поразена е подушната.Преимушествено се развиват аденокарциномите, също плоскоклетъчен рак.Клиническата картина зависи от вида на тумора.При тумор на скуловата жлезаа е възможен екзофталм.Поради техния инвазивен растеж, появяването на метастази-бял дроб, скелета и тежките локални анатомични нарушения, прогнозата преимуществено е неблагоприятна.
- лечение : в началните стадий може да се предприеме хирургично остраняване и/или рентгенотерапия.
Сиаладеноектомия - Екстерпация на слюнчените жлези - gl.mandibularis , gl.sublinguavalis monostosmatika
Показания: При мукоцеле – сибиране на слюнка в подкожната съединителна тъкан на долночелюстното пространство или краниалната шийна област и при ранула – саламоподобно образувание странично от основата на езика.
Техника: Животното се фиксира в странично лежащо положение,подготовка на операцинното поле,жлезата се фиксира с пръсти непосредствено зад долночелюстния ъгъл.Кожния разрез се нанася върху жлезата и съвпада с линията, разделяща наполовина ъгъла, образуван от разклоненията на югуларната вена - v.maxillaris и v.linguofacialis. Следва тъпо отпрепариране на подлежащите тъкани до достигане на сивобелезникавата съединителнотъканна капсула.За подобро отдеферинциране на жлезата е възможно впръскване на 1 % р-р на метиленово синьо в изводните канали на жлезата.Капсулата се разрязва в каудалния и край, захваща се с пинсет на Алис и се изтегля,кръвоносните съдове от медиалната страна на жлезата се легират и отрязват, отпрепарирането в посока на подезичната жлеза продължава максимално рострално, тя се защипва с хемостатичен пинсет и чрез изтегляне се откъсва от канала и.Лигатура не е необходимо.Капсулата и съединителната тъкан се зашиват с абсорбируеми , а кожата с неабсорбируеми конци.Стената на оформената слюнчена циста(ранула или мукоцеле) се разрязва и се осигурява възможност за евакуация на съдържанието и.Може дренаж.
Кистите в устната кухина и на шията се отварят с широк разрез, при киста на шията е необходимо да се осигури няколко дневно изтичане на ексудата.