Бълхите - истини и заблуди /втора част/
Алергичен дерматит от бълхи. Алергичният дерматит от бълхи е едно от най-често срещаните кожни заболявания при домашните любимци . Получава се в резултат на това, че при хранене бълхите вкарват чрез слюнката си хистаминоподобни вещества, които предизвикват реакция на хиперчувствителност. Изненадващо е, че алергичния дерматит се диагностицира много по-рядко, отколкото реално съществува. Също така изненадващо е, че при съмнение за алергичен дерматит, често най-критичната част от терапията е убеждаването на собственика, че това е точната диагноза.
Като цяло най-често срещаните кожни заболявания по честотата на проява са: Алергичен дерматит от бълхи, атопичен дерматит и хранителна алергия. Установено е, че в регионите, където бълхите са често срещани, алергичния дерматит се среща от 50 до 80%. За съжаление няма специфични лабораторни тестове, които да доказват или отхвърлят нито едно от трите заболявания.
Защо собствениците не вярват че алергичен дерматит от бълхи е правилната диагноза за техния любимец?
1. Често собствениците не виждат бълхи върху домашния си любимец.Не е необходимо голямо количесгтво бълхи, за да се появи алергичен дерматит.Много често кучетата и котките изяждат или отстраняват бълхите чрез чесане. Домашните любимци с алергичен дерматит са много придирчиви към козината си, в резултат на което намаляват значително броя на бълхите при чесане и по този начин трудно могат да се открият бълхи. Затова важно е да се знае, че откриването на бълхи по козината на животното не е достатъчна причина да се постави диагноза алергичен дерматит.
2. Често собствениците отричат или не могат да приемат факта, че имат бълхи в дома си или смятат че препаратите за външно обезпаразитяване, които употребяват не действат.Има много причини, поради които третирането с препарати срещу бълхи се проваля:
- Не се третират всички животни, които са били в контакт със заразеното.
- Котките, едновременно обитаващи жилището и излизащи навън също са причина за безрезултатно третиране на животните, които са в контакт с тях.
-Редовният контакт с животни, които не се обезпаразитяват редовно също могат да доведат третирането до негативен резултат.
3. Неправилно приложение на препарата върху животното. Контролът срещу бълхите изисква третиране на животното и на средата, която обитава! Алергичният дерматит се среща при всички породи кучета. Най-често се среща при кучета между 1 и 3 годишна възраст. Няма полова предразположеност. Клинично се изразява в лющене на кожата, зачервяване, промяна на цвета на кожата, загуба на косъм. Вторично като усложнение може да се появи бактериална инфекция или свръхразмножаване на дрожди.
Ключов момент е силния сърбеж и самонараняването при диагностика на това заболяване. Сърбежът обикновено се наблюдава в задната половина на тялото. Най-често засегнатите части са в областта на гърба, поясната област, около опашката, около ануса, от вътрешната и външна страна на бедрата.При котките заболяването се проявява като малки папули в областта на шията, хълбоците, гърба и слабините.За съжаление много често алергичният дерматит от бълхи е съпроводен и с други алергични кожни заболявания.
Целта на противопаразитните препарати за борба с бълхите е да убиват бълхите толкова бързо, че да се намали до минимум алергичната реакция като пречи на храненето на бълхите и съответно вкарването на слюнка и да действа достатъчно дълго, за да предпазва от повторно инвазиране.
Изготвил: д-р Дима Цветанова
