Парвовирусен (инфекциозен) гастроентерит - парвовироза
Това е широко разпространено инфекциозно тежко протичащо заболяване най-вече при младите кучета с признаци на треска, гастроентерит и миокардит.
Причинителят на болеста е вирус, установен е във фекалиите и на здрави кучета.След 1980 г парвовирозата е установена и в България и от тогава е сериозен проблем за развъдници и собственици на кучета.
Вирусът представлява променен и приспособен към кучето вирус на котешката панлевкопения.Устойчивоста на вируса е значителна.
Основен източник на зараза са болните кучета, който с повърнатите маси и фекалиите замърсяват околната среда. Трайно заразоносителство и заразоотделителство съществува и при преболедувалите животни.Заразяването става главно по хранителен път чрез замърсени храна или вода или при близане и допир.Най-тежко протича при младите кучета 4-8 месечна възраст,с заболевяемост до 100% и смъртност над 10%.
Преболедувалите животни изграждат стабилен имунитет.Човек не боледува от този вирус.Тежката клиника на заболяването се дължи на промени в червата и сърдечния мускул.Протичането на болеста е различно и зависи от възраста на кучето.
При младите от 4 до 8 седмици парвовирозата протича остро – повръщане и угнетено тежко състояние,учестено и затруднено дишане с белодробен едем,след което много бързо се появява постепенно засилваща се диария,достигаща до кървава.Възможно е повишаване на температурата до 41 градуса.Смърта може да настъпи за часове или да се удължи заболяването до последващо привидно оздравяване съпроведено с внезапна смърт.
Кръвните показатели при парвовироза показват силно изразена левкопения и повишено количество на еритроцитите.След преболедуване в част от животните под 10-месечна възраст остават трайни сърдечни увреждания.По-възрастните обикновенно оздравяват и се възстановяват напълно с траен имунитет и рядко са смъртните случай.
Дигнозата се поставя на база клиничните признаци,тестове за доказване на парвовироза и други съвременни методи.
За лечение се използават спечифични серуми за парвовироза,вируса не се влияе от антибиотици и химеотерапевтици.Провежда се и симптоматична терапия.
Профилактика – най-сигурен метод е системната ваксинация срещу парвовироза,по програми препоръчани от производителя на ваксината.
